Образци на американската литература - II част

ЧАСТ 2

Робърт Пен Уорън (1905-1989)

Робърт Пен Уорън, един от групата на Отлъчените южни писатели (Повече за тях в Уикипедия), твори неуморно почти през целия 20-ти век. През целия си живот той изразява своето отношение към демократичните идеали, които се появяват в рамките на историческия контекст. Най-значимият му роман е Цялото кралско войнство (1946), който пресъздава мрачните последици от американската мечта – както е разкритикувана в неубедително разгърнатата фабула за равносметката за кариерата на превзетия и зъл губернатор от юга Хюи Лонг.

(Анализ на романа "Цялото кралско войнство" от Борислав Гърдев тук.)

Артър Милър (1915-2005)

Роденият в Ню Йорк драматург, романист, есеист и биограф Артър Милър достига кулминационната точка в творчеството си през 1949 г. със "Смъртта на търговския пътник" (Death of a Salesman), изследване на човека в търсене на достойнство и ценности в живота и за убеждението, че провалът неизбежно надвисва над него. Действието се развива в семейство Ломан, което се гради на неравните отношения между баща и син, съпруг и съпруга. Това е отражение на литературните настроения през 1940-те – с характерните за тях богата комбинация от реализъм, примесен с натурализъм, старателно изградени, завършени образи и настойчивост спрямо ценностите на индивида, въпреки провалите и грешките. "Смъртта на търговския пътник" е прочувствен пеан за обикновения човек – на когото, както вдовицата на Уили Ломан възкликва, "трябва да се обръща внимание." Язвителен и мрачен, но също така и разказ за мечтите. Както един от героите иронично отбелязва, "един търговски пътник трябва да мечтае, момче. То си върви с пътя му."
"Смъртта на търговския пътник" е забележителна творба, една от многобройните драми, написани от Милър в продължение на няколко десетилетия, заедно с "Всички мои синове" (1947) и "Лов на вещици" (1953). И двете са политически – едната съвременна, а другата от колониални времена. Първата разглежда живота на работник във фабрика, който съзнателно позволява дефектни части да бъдат доставяни на авиокомпании през Втората световна война, което довежда до смъртта на сина му, както и на много други хора. "Лов на вещици" описва процесите, водени срещу предполагаеми повелителки на магията от Сейлъм (щата Масачузетс), които са се вихрели през XVII век. Неговото послание обаче – че ловът на вещици, отправен към невинни хора, е анатема за демокрацията – е бил значим за периода, в който пиесата е поставена на сцена, ранните 1950-те, когато била водена антикомунистическа кампания от щатския сенатор Джозеф Маккарти.

Тенеси Уилямс (1911-1983)

Тенеси Уилямс, родом от Мисисипи, е едно от по-комплексните лица на американската литературна сцена от средата на 20-ти век. Работата му е концентрирана върху емоционалното безпокойство и обърканата сексуалност в семействата, повечето от които от Юга. Той е известен със своите заклинателни повторения, стихотворна южна дикция, странни готически постановки и фройдистки подход при анализ на сексуалното желание. Един от първите американски писатели, който открито обявява своята хомосексуалност. Уилямс обяснява, че сексуалността на неговите изтерзани герои изразява тяхната самота. Те живеят тежък живот и страдат неспирно.
Уилямс пише повече от 20 многоактови драми, голяма част от тях с автобиографични елементи. Той достига върхът в своята кариера сравнително рано – през 40-те – със "Стъклената менажерия" (1944) и "Трамвай Желание" (1947). Никое от произведенията му през следващите повече от две десетилетия не достига славата и великолепието на тези две пиеси.

(следва продължение)

Превод: Владимир Пенов

По оригиналното издание "Outline of American Literature"