Американската проза след 1945-та: Реализъм и експериментиране
Белетристиката след Втората световна война не се поддава на обобщение – тя е разностранна и многолика. В нея свежи теми вливат международни течения като европейския екзистенциализъм и латиноамериканския магически реализъм, докато ерата на електрониката ражда глобалното село. Говоримата реч на телевизията вдъхва нов живот на устната традиция. Устните жанрове, медиите и популярната култура все по-силно започват да оказват влияние на наратива.
В миналото елитарната култура оказвала влияние върху популярната поради нейния статут и високите й образци. Днес в Съединените щати явно е вярно тъкмо обратното. Сериозни романисти като Томас Пинчън, Джойс Каръл Оутс, Кърт Вонегът, Алис Уокър и Е. Л. Доктороу коментират и заимстват идеи от комиксите, игралните филми, модните стилове, песните и устната история.
Това обаче не принизява съвременната литература – писателите в Съединените щати си задават сериозни въпроси, голяма част от които са с метафизично естество. Те са станали изключително иновативни и самосъзнателни. Често смятат традиционните модели за неефективни и търсят вдъхновение в теми и сюжети от популярната култура. Казано по друг начин, в последните десетилетия американските писатели развиват една постмодерна чувствителност. Модернистката реконструкция на гледната точка се оказва не напълно задоволителна – според тях по-скоро контекстът на зрителното поле трябва да бъде осъвременен.
ЗАВЕЩАНИЕТО НА РЕАЛИСТИТЕ И КРАЯТ НА 1940-те
Художествената литература от втората половина на 20 век, също както от първата половина, отразява характера на всяко десетилетие. Към края на 40-те се прави равносметка за Втората световна война и за началото на Студената война. Втората световна война предоставя отличен литературен материал: Норман Мейлър (Голите и мъртвите, 1948) и Джеймс Джоунс (Оттук до вечността, 1951) са двама от авторите, които съумяват да го използват по най-добрия начин. Те си служат с реализъм, граничещ с мрачен натурализъм и полагат големи усилия да не разкрасяват художествено тежките битки на фронта. Същото се отнася и за творбата Младите лъвове (The Young Lions, 1948) на Ъруин Шоу. В Бунтът на Кейн (The Caine Mutiny, 1951) Херман Уок (Herman Wouk) показва освен това, че човешкото безсилие е еднакво и по време на война, и в мирни времена. На един по-късен етап Джоузеф Хелър хвърля Втората световна война в сферата на сатиричното и абсурдисткото (Параграф 22, 1961), доказвайки че войната е пропита с лудост. Томас Пинчън представя един брилянтно заплетен случай, който пародира и разбърква моделите на действителността (Дъгата на земното притегляне / Gravity's Rainbow, 1973), а Кърт Вонегът младши се превръща в пътеводна светлина на контракултурата след публикацията в началото на 1970-те на Кланица пет или кръстоносният поход на децата (1969), неговият антивоенен роман за бомбардировките над Дрезден, Германия, от Съюзните сили през Втората световна война (на които той станал свидетел като военнопленник).
През 40-те години процъфтява нов контингент от писатели – поетът, романист и есеист Робърт Пен Уорън, драматурзите Артър Милър и Тенеси Уилямс и авторите на разкази Катрин Ан Портър и Юдора Уелти. С изключение на Милър всички са от Юга. Занимават се с изследване на съдбата на личността в рамките на семейството или общността и съсредоточават вниманието си върху баланса между личностното израстване и отговорността към групата.
(следва продължение)
Превод: Владимир Пенов
По оригиналното издание "Outline of American Literature"
Няма коментари:
Публикуване на коментар