Образци на американската литература - II част

ЧАСТ 2

Робърт Пен Уорън (1905-1989)

Робърт Пен Уорън, един от групата на Отлъчените южни писатели (Повече за тях в Уикипедия), твори неуморно почти през целия 20-ти век. През целия си живот той изразява своето отношение към демократичните идеали, които се появяват в рамките на историческия контекст. Най-значимият му роман е Цялото кралско войнство (1946), който пресъздава мрачните последици от американската мечта – както е разкритикувана в неубедително разгърнатата фабула за равносметката за кариерата на превзетия и зъл губернатор от юга Хюи Лонг.

(Анализ на романа "Цялото кралско войнство" от Борислав Гърдев тук.)

Артър Милър (1915-2005)

Роденият в Ню Йорк драматург, романист, есеист и биограф Артър Милър достига кулминационната точка в творчеството си през 1949 г. със "Смъртта на търговския пътник" (Death of a Salesman), изследване на човека в търсене на достойнство и ценности в живота и за убеждението, че провалът неизбежно надвисва над него. Действието се развива в семейство Ломан, което се гради на неравните отношения между баща и син, съпруг и съпруга. Това е отражение на литературните настроения през 1940-те – с характерните за тях богата комбинация от реализъм, примесен с натурализъм, старателно изградени, завършени образи и настойчивост спрямо ценностите на индивида, въпреки провалите и грешките. "Смъртта на търговския пътник" е прочувствен пеан за обикновения човек – на когото, както вдовицата на Уили Ломан възкликва, "трябва да се обръща внимание." Язвителен и мрачен, но също така и разказ за мечтите. Както един от героите иронично отбелязва, "един търговски пътник трябва да мечтае, момче. То си върви с пътя му."
"Смъртта на търговския пътник" е забележителна творба, една от многобройните драми, написани от Милър в продължение на няколко десетилетия, заедно с "Всички мои синове" (1947) и "Лов на вещици" (1953). И двете са политически – едната съвременна, а другата от колониални времена. Първата разглежда живота на работник във фабрика, който съзнателно позволява дефектни части да бъдат доставяни на авиокомпании през Втората световна война, което довежда до смъртта на сина му, както и на много други хора. "Лов на вещици" описва процесите, водени срещу предполагаеми повелителки на магията от Сейлъм (щата Масачузетс), които са се вихрели през XVII век. Неговото послание обаче – че ловът на вещици, отправен към невинни хора, е анатема за демокрацията – е бил значим за периода, в който пиесата е поставена на сцена, ранните 1950-те, когато била водена антикомунистическа кампания от щатския сенатор Джозеф Маккарти.

Тенеси Уилямс (1911-1983)

Тенеси Уилямс, родом от Мисисипи, е едно от по-комплексните лица на американската литературна сцена от средата на 20-ти век. Работата му е концентрирана върху емоционалното безпокойство и обърканата сексуалност в семействата, повечето от които от Юга. Той е известен със своите заклинателни повторения, стихотворна южна дикция, странни готически постановки и фройдистки подход при анализ на сексуалното желание. Един от първите американски писатели, който открито обявява своята хомосексуалност. Уилямс обяснява, че сексуалността на неговите изтерзани герои изразява тяхната самота. Те живеят тежък живот и страдат неспирно.
Уилямс пише повече от 20 многоактови драми, голяма част от тях с автобиографични елементи. Той достига върхът в своята кариера сравнително рано – през 40-те – със "Стъклената менажерия" (1944) и "Трамвай Желание" (1947). Никое от произведенията му през следващите повече от две десетилетия не достига славата и великолепието на тези две пиеси.

(следва продължение)

Превод: Владимир Пенов

По оригиналното издание "Outline of American Literature"

Образци на американската литература

Американската проза след 1945-та: Реализъм и експериментиране

Белетристиката след Втората световна война не се поддава на обобщение – тя е разностранна и многолика. В нея свежи теми вливат международни течения като европейския екзистенциализъм и латиноамериканския магически реализъм, докато ерата на електрониката ражда глобалното село. Говоримата реч на телевизията вдъхва нов живот на устната традиция. Устните жанрове, медиите и популярната култура все по-силно започват да оказват влияние на наратива.

В миналото елитарната култура оказвала влияние върху популярната поради нейния статут и високите й образци. Днес в Съединените щати явно е вярно тъкмо обратното. Сериозни романисти като Томас Пинчън, Джойс Каръл Оутс, Кърт Вонегът, Алис Уокър и Е. Л. Доктороу коментират и заимстват идеи от комиксите, игралните филми, модните стилове, песните и устната история.

Това обаче не принизява съвременната литература – писателите в Съединените щати си задават сериозни въпроси, голяма част от които са с метафизично естество. Те са станали изключително иновативни и самосъзнателни. Често смятат традиционните модели за неефективни и търсят вдъхновение в теми и сюжети от популярната култура. Казано по друг начин, в последните десетилетия американските писатели развиват една постмодерна чувствителност. Модернистката реконструкция на гледната точка се оказва не напълно задоволителна – според тях по-скоро контекстът на зрителното поле трябва да бъде осъвременен.

ЗАВЕЩАНИЕТО НА РЕАЛИСТИТЕ И КРАЯТ НА 1940-те

Художествената литература от втората половина на 20 век, също както от първата половина, отразява характера на всяко десетилетие. Към края на 40-те се прави равносметка за Втората световна война и за началото на Студената война. Втората световна война предоставя отличен литературен материал: Норман Мейлър (Голите и мъртвите, 1948) и Джеймс Джоунс (Оттук до вечността, 1951) са двама от авторите, които съумяват да го използват по най-добрия начин. Те си служат с реализъм, граничещ с мрачен натурализъм и полагат големи усилия да не разкрасяват художествено тежките битки на фронта. Същото се отнася и за творбата Младите лъвове (The Young Lions, 1948) на Ъруин Шоу. В Бунтът на Кейн (The Caine Mutiny, 1951) Херман Уок (Herman Wouk) показва освен това, че човешкото безсилие е еднакво и по време на война, и в мирни времена. На един по-късен етап Джоузеф Хелър хвърля Втората световна война в сферата на сатиричното и абсурдисткото (Параграф 22, 1961), доказвайки че войната е пропита с лудост. Томас Пинчън представя един брилянтно заплетен случай, който пародира и разбърква моделите на действителността (Дъгата на земното притегляне / Gravity's Rainbow, 1973), а Кърт Вонегът младши се превръща в пътеводна светлина на контракултурата след публикацията в началото на 1970-те на Кланица пет или кръстоносният поход на децата (1969), неговият антивоенен роман за бомбардировките над Дрезден, Германия, от Съюзните сили през Втората световна война (на които той станал свидетел като военнопленник).

През 40-те години процъфтява нов контингент от писатели – поетът, романист и есеист Робърт Пен Уорън, драматурзите Артър Милър и Тенеси Уилямс и авторите на разкази Катрин Ан Портър и Юдора Уелти. С изключение на Милър всички са от Юга. Занимават се с изследване на съдбата на личността в рамките на семейството или общността и съсредоточават вниманието си върху баланса между личностното израстване и отговорността към групата.

(следва продължение)

Превод: Владимир Пенов

По оригиналното издание "Outline of American Literature"