Глава 2: За кръщелната купа...

Купата беше красива, с проста и благородна форма, както е отговаряло на строгия вкус през първите години на миналия век. Гладка и солидна, тя почиваше на кръгла основа, а отвътре бе позлатена, но златото бе вече избледняло от времето и просветваше в жълтеникав цвят. Като единствено украшение венец от рози и назъбени листенца обикаляше горния й край. Що се отнася до таблата, нейната далеко по-почтена възраст можеше да се разчете от вътрешната й страна. „Хиляда шестстотин и петдесет“ беше написано там с преплетени цифри и най-различни претрупани гравировки, изпълнени в „модерния“ за него време маниер, окръжаваха цифрата с произволни, пищни извивки, гербове и арабески, които представляваха ту звезди, ту цветя.

Откъс от Томас Ман - „Вълшебната планина“; Превод от немски Тодор Берберов: , 1972