Позволих си да копирам буквално и точно коментара на Neva Mi на фейсбук страницата на Издателство "Фама". Напълно я подкрепям!
О, аз пиша протестни писма през ден. И НИКОГА не купувам книги на издателства, които не съобщават имената на преводачите в собствените си страници. Не купувам и от книжарници онлайн, които ми посочват теглото и какво ли не още на книгата, н...о не и името на човека, който е интерпретирал целия текст на български. Опитвам се да кажа при всяка възможност, че от хора с нелепо отношение към книгата не очаквам нищо читаво, така че просто ги избягвам :)
Има преводачи, които следя с по-голямо удоволствие, отколкото самите автори. И има такива, които работят калпаво и за срам на професията - тях избягвам. Преводачът не е някакъв си детайл от фона, а главният изпълнител на цялото нещо. Та повтарям ли, повтарям, питам ли, питам, протестирам ли, протестирам. Да видим кога ще има някаква полза :)
И още:
Ооо, театрите! Ооо... :))
Възмутени писма и остри реакции, това е решението. Ами че първата пиеса, която преведох, беше разгласена в прессъобщения с "творчески екип", включващ от режисьор през актьори до "музикална среда" и сценично оформлен...ие и хамали. Но не и преводач. А ставаше въпрос за пиеса, която бях гледала в Барселона, бях превела без хонорар и се опитвах в течение на две години да накарам някой да я прочете, за да види каква е интересна... Абсолютно лично мое дело. Нейсе, сега вече слагам нарочна точка в договора си: ИМЕТО НА ПРЕВОДАЧА ДА ФИГУРИРА ВЪВ ВСИЧКИ МАТЕРИАЛИ, СВЪРЗАНИ С ПОСТАНОВКАТА. И горе-долу се спазва.
И пак ще кажа. Трябва да се възразява, защото иначе никога нищо няма да се промени.
Но съм страшно уморена, да си призная.
Всички преводачи са напълно наясно за какво иде реч.
Влади
понеделник, декември 27, 2010
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар