През месец декември 2010 година за първи път на български език беше публикуван фентъзи романът Жрицата в бяло, който е първа книга от трилогията на Труди Канаван Ерата на Петимата. За австралийската писателка това също така е и първа книга в България. До този момент книгите ѝ са превеждани на немски, френски, руски, холандски, датски, чешки, полски и португалски.
Труди Канаван е автор на седем бестселъра в жанра фентъзи. Понастоящем живее в Мелбърн, Австралия. През месец май Труди ще пристигне от далечна Австралия и ще обиколи няколко европейски държави, сред които Франция, Англия, Ирландия, Германия и Полша, в които почти по едно и също време (около 5 май) ще се състои премиерата на The Rogue (Измамникът) – книга втора от най-новата трилогия „Предателят измамник“.
Интервюто по-долу е по случай излизането на поредицата Ерата на Петимата (по книжарниците е книга 1 - „Жрицата в бяло“, от Издателство „Вакон“) и е направено специално за българските читатели.
Наскоро в България излезе романът Жрицата в бяло от вашата втора трилогия Ерата на Петимата. Вашите книги вече се радват на голяма читателска аудитория по света. А как бихте се представила на новите ви читатели в България?
Бих казала „Здравейте! Казвам се Труди Канаван и съм част от групата австралийски писатели на фентъзи, които завладяха света през последното десетилетие, наред с Дженифър Фалън, Ръсел Къркпатрик, Карен Милър и Гленда Ларк. Моите книги са предимно за магии и как един свят и различните общества – и животът на различните герои – биха могли да се развият, ако бяха реални.“
Фантастичният свят, който сте създала в трилогията Ерата на Петимата отчасти напомня на Древен Рим и Древна Гърция. Какво ви вдъхновяваше, докато сътворявахте света на Ерата на Петимата?
Първоначално се вдъхнових от четене на класически митове и легенди, представях си какво би било, ако боговете, като тези в разказите, бяха истински. Струваше ми се, че ако отвърнеха на молитвите ви или вие успеехте да привлечете вниманието им по някакъв начин, тогава последиците най-вероятно биха се оказали лоши, отколкото добри. Тези богове са изпитвали много присъщи на хората чувства, имали са и амбиции, предизвикани от похотливост, завист и любов. Нерядко са създавали чудовища, вместо величествена красота, а пък и често са изпадали в конфликти помежду си. Бедните хорица често бивали въвличани в тези творения и конфликти, макар част от тях да са се включвали и по своя воля.
Коя е най-трудната част от целия творчески процес? Водите ли си списъци, систематизирате ли по някакъв начин сюжета и огромния брой герои, които създавате?
Вероятно най-трудните моменти от писането на книга са през онези дни, когато наистина не съм в добро настроение, но се налага да седна и да пиша, защото имам краен срок за спазване. Малко съм странна, защото ми доставя удоволствие да пиша резюмета и бележки за задната корица, дори и редактирането намирам за приятно, но проверяването на нанесените корекции ми е скучна работа. Но дори и аз имам дни, в които предпочитам просто да чистя с прахосмукачката.
Действително си правя списъци с имената на героите и имам система за планиране и скициране на първостепенните и второстепенните сюжетните линии, но те винаги са гъвкави. Не бих изоставила някоя наистина добра идея само защото се налага да преправя част от начертаните планове.
Има ли сред вашите герои такива, които приличат на истински лица, например ваши близки приятели?
Не базирам герои на хора, които познавам. Това е прекалено опасно! Веднъж използвах името на един приятел за нов герой, но героят се превърна в лош и съжалих, че съм използвала името на приятеля ми. Обаче, нарекох един лош герой на една фирма, която експлоатираше мой приятел.
Срещате ли се с други писатели? Споделяте ли си идеи и сюжети за романи помежду си?
Срещам се с много местни писатели, обикновено на НФ конференции в Австралия. Отначало познавах само двама писатели, които не пишат в НФ жанра, от издателствата, където съм работила като дизайнер на пълен работен ден и като илюстратор на свободна практика. Постепенно се запознах с други местни писатели от моя жанр, след като започнах работа в списание „Ауреалис“ в средата на 90-те. След това, както споменах в началото, през последното десетилетие на сцената се появиха няколко писатели на научна фантастика и с много от тях се виждаме и поддържаме връзка.
Намирате ли време да четете книги?
Не и колкото преди! Едно време четях по книга на седмица. След това започнах да работя от вкъщи като илюстратор на свободна практика и изгубих времето за четене, което прекарвах преди, докато пътувах за и от работата. След като започнах да пиша като основно занимание, открих, че към края на деня вече се изморявам от думи и четене. После се появиха два здравни проблема, поради които напълно спрях да чета за няколко години: болки в гърба и хронична умора. Така силно ме болеше гърба, че трябваше да чета в легнало положение, но тогава хроничната умора си казваше думата и след няколко страници заспивах.
Почти напълно се възстанових от умората, но гърбът ми все още е проблем. Сега успявам да прочитам по около десет книги на година, като се придържам към по-малки книжки или като слушам аудио книги. Надявам се, че е-книгите ще ми позволят отново да чета по-обемни книги, въпреки че откривам, че в момента онези книги, които искам да прочета, още не са налични като е-книги в Австралия. Затова не съм се юрнала да си купувам четец. В крайна сметка териториалните въпроси с е-книгите ще бъдат разрешени и до тогава на пазара ще има дори и по-добри четци за е-книги.
Какъв тип книги предпочитате? А препрочитате ли ваши любими книги?
Предпочитам фентъзи (не е изненада), но напоследък, поради причините, които споменах, предпочитам по-малки книжки, отколкото огромните томове, с които можеш да си подпираш вратата. От време на време препрочитам някои от любимите ми книги. Не знам дали е съвпадение, но тези, които обичам да препрочитам, са по-малки, поредици от книжки, като тази за Землемория от Урсула Ле Гуин или Хрониките на Придайн от Лойд Александър.
Имате аудио версии на някои от вашите романи. Какво според вас ще се случи с обикновените книги в бъдеще – ще преминат ли от хартия на електронна хартия, или пък на звуков носител в следващите години?
Смятам, че ще се получи смесица от трите. Някои хора ще прегърнат идеята с е-книгите, други никога няма да спрат да четат печатни книги, а трети ще преценят, че аудио книгите са по-удобни за тях.
Колко време ви отнема написването на един роман? Крайните срокове трудни ли са за спазване?
Отнема ми около година да напиша една книга, въпреки че зависи от големината на книгата. През по-голямата част от това време пиша първата чернова, след това няколко месеца поправям черновата и я подобрявам. След това минават няколко седмици за редакторски корекции и проверка на правопис, което обикновено ми прекъсва писането на следващата книга, която съм започнала. И разбира се някакво време отива в правене на карта, писане на текст за корицата, резюме и други дреболии, да допълвам авторския си сайт, интервюта, обществени ангажименти. Крайните ми срокове са базирани на този годишен цикъл – и само от силите зависи дали ще се преобърнат нещата: като например, ако ме тръшне някой особено гаден грип, или пък като онези проблеми с един строител в дома ми от преди няколко години.
Бихте ли ни казала нещо и за бъдещите ви проекти?
В момента събирам идеи за следващата поредица от книги. За нея не мога да ви кажа много все още, защото постоянно се променя, но е фентъзи и действието се развива в нова вселена с изцяло нов вид магия. Имам малко информация на авторския ми сайт, но дори и тя се промени, откакто я написах. Надявам се тази година да напиша и повече кратки разкази и може би да издам антология в следващите няколко години.
Какъв съвет ще дадете на младите фентъзи автори?
Пишете за онова, което обичате – и пишете много! Казват, че трябва да напишете един милион думи, преди да станете добър в писането, затова трябва също така да ви харесва да пишете по много.
На кои въпроси ви е омръзнало да отговаряте, които постоянно ви биват задавани?
Ха-ха! Не мога да отговоря, защото въпросът ще издаде част от сюжета на една от трилогиите ми! Вместо това ще кажа, че на моя уебсайт (www.trudicanavan.com) съм качила много информация, защото доста хора ме питат едни и същи неща и получавам толкова много писма от феновете си, че не смогвам да отговоря на всичките.
Въпросите, които намирам за най-трудни са свързани с датите на издаване или дали някоя книга ще бъде издадена на даден език. Обикновено не знам и нямам време да търся отговорите, въпреки че на мен също ми се иска да знам отговорите на тези въпроси!
Благодаря ви за това интервю. Желая ви много вдъхновение и една изпълнена с вълнуващи събития Нова година!
Благодаря, на вас също!
Въпросите зададе: Владимир Пенов
Труди Канаван е родена в Кю, близо до Мелбърн, Австралия. От ранно детство обичала да твори и се интересувала от изкуство, писане и музика. След решението й да стане професионален художник стартира свой собствен бизнес, предлагайки услуги в областта на графичния дизайн. През 1995 година започва работа за „Ауреалис“ - австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Задълженията й там включват работа като художествен редактор, изчитане на ръкописи, създаване на уеб страници и дори пращане на писма. Като приема тази работа, тя успява да намери свободно време за писане. След няколко курса по писане започва да усъвършенства уменията си, но няколко пъти романите й биват отхвърлени от издателствата.
Първата й трилогия („Черният магьосник“) обаче се превръща в световен хит. В момента Труди довършва своята трета трилогия и подготвя издаването на антология с разкази в своя любим жанр - фентъзи.
